hochmotiviert

като си помисля отколко време не съм отваряла личната си страница, хваща ме срам и се чувствам неудобно.
времето ме е претиснало, работата става все повече, времето ми престой тук намалява и задачите ме затрупват. в едно такова ежедневие, аз просто обърнах режима си на живот. поради причина, че работя до посреднощите – ето сега се прибирам, това е пресен пример ( в момента е 4.42 часа сутринта )..нямам време да спя. не желание да нямам, а време. като си помисля откога не съм спала както обичам. винаги си открадвам по няколко часа, но винаги съм будна някак дори в съня си и нещо ме гложди – я какво трябва да направя, я какво съм забравила – тоест водя си бележник в ума.
работя само нощни смени. обикновено съм от 19.30 до 4 през нощта, но никой не ми гарантира, че в 4 часа аз ще се прибера вкъщи и спокойно ще заспя. напротив – поради новата система на работа се налага да оставам все по-докъсно, случва се да остана и до 6 сутринта. сега се прибирам, тепърва има да се подрежда в стаята, да се учи…тоест ще се пие мнооого голяма чаша кафе.
след това евентуално ще поспя няколко часа и като си помисля, че до другия петък свободна минута няма да видя, ми се вие свят.
преди няколко дни пазарувах и си обещах, че няма да хвърлям повече храна и продукти. обещах си го!
а сега нямам време да отворя хладилника. И като си помисля, че вече е 5 си казвам, че нямам никакво време за спане. то вече е сутрин. закога?
уморена съм, мъртво изморена. От както съм тук, съм свалила приблизително 20 килограма, просто защото това не съм аз.
Изнервена, наистина до мозъка на костите си. Изключително неориентирана на момента и разсеяна, защо ли?
не мога вече така, не издържам. сега ще сложа всичко в ред и тези няколко дни ще направя всичко по силите си да си свърша отложените задачи…не мога повече да живея по този начин – ще се побъркам!

Advertisements

август 19, 2007. Денят, земетресения, събития,случки. Вашият коментар.

професионално изкривяване

вярно си е, че човек, работейки, до такава степен се вглъбява, че след това остават белези от дейността.
Но не съм вярвала, че при мен може да се появи нещо от този род.
Вчера ходихме с приятели в едно заведение за бързо хранене. Заедно с МакДоналдс са най-известните заведения за бързо хранене тук. Не мога все още да преценя до каква степен е засилена конкуренцията, но определено има такава.
МакДоналдс има най-голям успех тук в Германия. И наистина това го виждам всеки ден, гледайки хората, които се хранят при нас. Има такива, за които той е домашната кухня, колкото и странно да звучи това.
И така до вчерашната вечер, когато най-сетне се добрах до другото заведение. Намира се не толкова далеч от тук, имахме и купони за намаления. И оттук започват моите професионални изкривявания:
Като за начало установих, че обстановката е приятна. Ето един плюс. Но след това погледнах към поставките за табли. Беше претрупано и въпреки, че изобщо нямаше хора в заведението, никой не се сети да ги изчисти и да ги премахне оттам. Масите бяха мръсни и защо ли – при положение, че видях как се чистят. Аз просто си правех сравнение с мястото, на което аз работя!
Поръчахме си – бяха точно 2 каси. На едната, от които работеше отговорник смяната. Огледах се, менютата и бургерите.Взехме си таблите и седнахме на едно от сепаретата. Сандвичът ми беше студен, приличаше ужасно много на МакЧикън, но все пак имаше разлика. Както и да е, опаковките бяха еднообразни и с нищо не можех да различа кое какво е. После настана шоуто. Когато ръководителят обходи цялото заведение и нито за момент не спря погледа си на масите, таблите, дали е чисто, дали не…сякаш не го засягаше. Тоалетните бяха в отвратително състоятние – нямаше грам сапун, нямаше кърпички за ръце, на пода имаше ужасно много хартия и не бяха чистени от почти 3 часа. Аз разбирам всичко това, когато има много клиенти и нем оже да се изпълни всичко. Но при положение, че нямаше пукнат човек..не е нормално. На приятелите ми естествено не им направи особено впечатление, защото не знаеха какво означава това.
Когато аз не свърша своята работа съвестно в Доналдс, тогава клиентите идват и се оплакват – защо няма това, защо няма онова. Защо сандвичът ми е студен? И с право, защото плащат не малко пари за да се нахранят. Друг е въпросът, че това са най-огромните заведения в градът…става дума за милиони хора, които макар и нещо малко , обядват или вечерят там.
Естесвено, на мен това ми направи впечатление , дали от любопитство, защото работя в същата сфера, дали защото вече съм се изкривила достатъчно и това ми се набива на очи. Не знам. Но определено не останах доволна.
Задачите на всеки един работник :
* когато се чисти заведението, се проверяват тоалетините, разписват се и се чистят, когато е необходимо и подът е мръсен.
* масите се почистват с подходпящ препарат и не с обикновени хартиени кърпички, а с попивателна гъба.
* подът се измива, независимо дали има само 1 петно. . .
* таблетите се прибират и избърсват, на всеки 15 мин.
Принципно това се прави на всеки 15 – 30 минути, зависи от това дали има много хора. . .
Естествено е хората да се оплакват, да бъдат недоволни. В крайна сметка ние трябва да си вършим добре работата, получаваме заплата за това, а и това е нещо изключително сериозно – продаваме храна, а не мебели.
Здравето на хората зависи от нас.
Аз не искам да кажа нищо за заведението, в което бях. Вероятно е и да съм била твърде критична. Може би за момента е било така, аз не съм ходила друг път.
Отговорността ни е голяма. Това е храна и трябва да бъде безупречно чисто навсякъде. . .
Аз работя вече 4 месеца в Доналдс и виждам всеки ден какво правим всички и как има дисциплина и ред.
И след 4 часа пак застъпвам смяна. . .

юли 28, 2007. земетресения. Вашият коментар.

Неработно…

Явно и моето време за нездраве е дошло…
чувах от приятели как са „нападнати“ от грип или нещо подобно на него. От други чувах как просто това непостоянно време ги скапва. Но очаквах да се предпазя. Не знам поради какви причини и защо, но от 2 дни съм като парцал.
– никакъв апетит
– постоянно ми се спи и все съм сънена. Най-интересното е, че не само ми се спи, ами и мога да спя. Тоест както не обичам да спя на обяд, то сега при първа възможност това правя.
– днес не съм на работа, поради невъзможността да говоря силно и да изпълнявам поръчките бързо. А и все пак това е заведение за бързо хранене, не мога да ходя болнава.
– желание да съм на тихо и спокойно място…е това не е някакъв белег, по който да позная, че нещо се случва, защото аз попринцип обичам тишината и спокойствието. Но сега повече от всичко..
И най-накрая силния аргумент, че ме боли стомаха – това, от което наистина имам страх. Някакви невероятни кризи понякога, на периоди. И ето, че кръга се затваря и не знам какво да предприема.
Но…искам да мисля оптимистично, тоест започвам да уча, веднага щом напиша в блога си.
Иначе въпреки, че днес не ми е добре, реших, че задачите ми няма да търпят отлагане. Така и така се обадих, че не мога да отида на работа, реших да изпълня с доста усилие другите си задачи вкъщи.
– изпрах
– изгладих
– изчистих
– свърших задълженията от кухнята, защото всяка седмица един от нас трябва да изхвърли натрупаната през седмица хартия – все пак събираме разделно боклуците. И като добавка, екстра измих прозорците. С това се довърших и сега пак съм с ужасни болки, но трябва да уча. В понеделник е първия ми изпит – танц.
Видях и първите коментари в блога си, за което благодаря! :) Радва ме това, че виждам отношение към това, което съм написала.

юли 14, 2007. Денят, земетресения, събития,случки. Вашият коментар.

глезо-терапия:)

Колкото и да не искам да си призная – човек има нужда ей така да излезе и да се разходи, да си купи нещо, което наистина му харесва и да почувства удоволствието от това да почива. Тази седмица мисля успях доста добре да се справя с тази задача:)
Като за начало в първия си свободен ден , минавайки покрай една италианска сладкарница, реших, че е време да се „Самопочерпя“.Разбира се мелбите им са невероятни и аз опитах една! Първо беше вкусно, второ времето беше все още разкошно и трето – просто гледаш и отпочиваш, без да мислиш за работа или за предстоящите изпити.
А след това вчерашния ден :) Само запланувах какво ще си купя днес и евентуално заделих някои неща, за които ме глождеше мисълта, че изобщо няма да останат живи до следващия ден. О , да, естествено днес се сдобих с тях и до преди няколко часа им се наслаждавах, подреждайки гардероба си и слагайки ги прилежно по местата им! Ах, как отпочивам след едно такова мини-турне по магазините!
А с какво се сдобих?
– с два чифта обувки – тип балерина , страшно удобни за всекидневно носене , тъкмо за този сезон! Така и така в момента почти нямам обувки и то да не говорим за нещо съвсем удобно и като терлички. Е, вече си имам едни такива и нещо като гуменки, но не точно. Стил спортно-елегантен!
– с панталони, които просто са за мен! Е, имах чувството, че са произведени за мен, толкова са ми удобни! В крайна сметка е важно това, което носиш да е удобно и да ти доставя удоволствие през деня. Не държа изобщо, ама дори ни най-малко дрехите ми да са последен писък на модата, дори бих казала, че до момента винаги съм избягвала да закупувам такива.
– с удобен топ, който стои идеално с джинси или някаква друга спортно-елегантна дреха. В общи линии движа в такъв стил. Комбинацията риза- джинси и топ-джинси, за мен е перфектна. Не говорим за „изгъзените“ топове, на които не им се вижда реалния цвят, а за един изчистен и приятен топ, с много приятни цветове. Не обичам натруфените неща!!!
– С перфектно бяла риза. . . така и така се старая и полагам всички усилия прането ми да е перфектно бяло, колко се зарадвах, когато видях тази риза и тя погълна очите ми.
– Чанта Белмондо. Марка, която просто беше мечта за мен. За първи път си купувам нещо от този род. Намалението й беше страхотно. А историята започва с това как една много близка приятелка има такава. Дълго време я молих да ми каже откъде я е купила, защото това е което искам, такъв модел, такъв стил и отново нещо ненатруфено, което бих могла да нося с моя стил на обличане. И вчера отивайки в този магазин, тази чанта ми събра очите …на цената на 155 евро, в момента тя беше само 59! Цяла вечер се двуумих. Хем не ми се даваха толкова пари…хем от друга страна я исках…днес просто без повече да мисля, реших, че и аз имам право да поглезя себе си, веднъж и мисля, че направих страхотен избор. Чувствам се доволна. В същото време си мисля, че човек колкото и да пазарува, винаги трябва да има граници, защото зная колко съм работила за да ги изкарам. В крайна сметка, когато направих рекапитулация се оказа, че съвсем не съм похарчила много пари и съм отново доволна:)
За край, днес е последния ми почивен ден за седмицата. Край на почивката от работа, от утре съм пак на работа, в същност до някаква степен ми липсва, но не съвсем :) Хубаво е да почива човек. Но имам и толкова да уча. Време е да започвам.
Точка.

юли 11, 2007. Денят, събития,случки. Вашият коментар.

тропично

..толкова променливо време скоро не бях виждала.
не зная чадър ли да нося или слънчеви очила. ако взема само очилата, то ще завали и то проливен дъжд. ако взема само чадъра, ще пече цял ден и ще е непоносима жега. а днес както си беше слънчево, за една секунда небето се намръщи и заваля и то как!
в момента в кухнята е пуснато парното, аз тук съм на затворен прозорец, колкото и да мразя това, защото навън е ужасен студ. а като си помисля, че следобяд се разхождах с тениска..
приятелите ми, които живеят вече доста време тук, казват, че това е нормално за Байерн. С голяма увереност в думите ми казаха, че ще бъда още по-изненадана следващия месец. Чудя се как се свиква с тези промени. На мен ми е трудно и понякога не мога да се настроя толкова бързо. да не говорим, че говорейки с родителите си, те се оплакват колко е горещо в България, а аз се жалвам от студа тук.
Учудващ факт сигурно, но виждам хора с ботуши и ръкавици – колкото и странно да прозвучи това.
С надежда, че утрешния ден ще е по-топъл и приятен..
Лека нощ!

юли 10, 2007. земетресения. Вашият коментар.

„Докъде да стигна?“

Чудно ми е дали всеки човек има запаметен в ума си въпроса „докъде да стигна?“..
питам се от доста време насам…но в един момент това спря да ми прави впечатление , до вчера, когато се нагледах на хора, които изобщо не мислят и са се втурнали напред като стадо. Колкото и да мразя думата „стадо“ я употребявам, защото хора , загубили ума си, приличат точно на това.
мои приятели бяха рожденници и организираха малко тържество тук. Аз за мое щастие пристигнах доста късно, беше почти сутринта и видях това, което не исках и което се надявах да не видя. Повече от половината изобщо не знаеха къде се намират – повечето бяха повече от пияни, други едва се държаха на краката си, трети продължаваха да пият..четвърти бяха трезви или поне не им личеше. Естественото ми отношение беше да постоя колкото да уважа приятелите си и да си тръгна. След известно време говорих с рожденичката точноз атова. Докъде биха стигнали ако алкохолът беше безкрайна величина. И необходимо ли е да се наливаш като невидял? Не може ли да се забавляваш без алкохол, нима не е весело? Нима трябва да е весело само в присъствието на питиета? Аз се отвращавам, мразя пияните хора и не ми е приятно изобщо. Друг е въпроса, че всеки човек би трябвало да има в ума си винаги една мисъл за това кога да спре – това се нарича Контрол и самоконтрол над себе си. Никак, ама никак не разбирам. Млади хора, които пият без граници, без изобщо мисъл затова какво се случва. А след това вместо да помисли и да се спре, продължава с думите, че „на следващия купон ще се размаже“…какво означава това? Това за мен са хора без ум..съжалявам и ми е кофти, че го казвам, но е така. Дразни ме ужасно тази безотговорност, тази немърливост и безрасъдност – не знам по какъв друг начин мога да определя това , което видях. Стояла съм не повече от 20 мин ..достатъчно време да се запитам, къде се намирам и какво правя тук? Вероятно и приятелите ми имат вина, защото са купили алкохол и то вероятно голямо количество, изобщо не ги оправдавам, но въпреки всичко, човек трябва да знае докъде може да стигне!
…без думи оставам и се надявам повече да не виждам подобни неща..което малко ме съмнява, но все пак надеждите остават…
Точка!

юли 1, 2007. въпроси. 2 Коментари.

абсолютно …

когато хората правят това, против което говорят…
от известен период от време ми прави особено силно впечатление, че има хора, които изобщо не се усещат и вървят срещу себе си. По начин , който е меко казано смешен.
не може да говориш против нещо и в същото време по всякакъв начин да показваш обратното. . . и лошото е, че когато искаш да покажеш и да кажеш , че това не е правилно и е време да се престане..толкова по-задълбочен става проблема. имам си една такава позната, която винаги постъпва по този начин. няма да споменавам имена, защото не е удачно и не бих искала да засегна никой…все пак всеки човек си има собствено пространство и аз не искам да нарушавам това. а и дълбоко се съмнявам, че само на мен прави впечатление това.
с това си мнение не искам да се изкарам безгрешна, защото аз далеч не съм такава. Но забелязвам, че връзката, комуникацията се проваля по този начин. В момента точно уча за Комуникационна Психология, тоест по какъв начин човек може да създаде едно съобщение и как да го предаде на слушателя си. Реципиент, комуникатор, съобщение, съдържание, вид и тон. Всичко това е адски важно за да протече един нормален разговор.
когато по пътя на съобщението нещо се наруши , то тогава възникват конфликти. така се случи с моята позната. Чета нейни коментари, нейни мисли и мнения по дадени въпроси, които буквално препокриват това, срещу което тя говори. в същото време в момента се застъпва затова. Ок…стана малко объркано. В момента, в който аз кажа „защо говориш така, след като преди 5 мин или преди 20, това няма значение, ти изрази абсолютно противоположното мнение“..тя контрира и започва да се кара с мен.
Някои въпроси остават отворени за мен и вероятно ще мога да помисля по – мъдро върху тях, когато порасна още малко:) Сега съм все още на 21 :)
Точка!

юни 30, 2007. комукацията. 1 Коментар.

прогнозата за времето…

очакват се дъждове, бури и порои следващата седмица. Те ще се излеят над моята особа, с цел по-бърза мисъл и остър ум. Цел все още не се види..поне засега.
Всичко до тук беше шега или по-точно истински неща казани на шега;) Е, тук целта е вече ясна – подготовката за тежка седмица е в своето начало, целта е ясна, задачите са ясни, приготовленията започнаха още преди няколко часа. А за преди това ще разказвам в края, нещо като десерт, хах!

Следващата седмица ще бъде най-вероятно най-натоварената и трудна седмица, от както съм в Германия. Смените ми на работа са все до късно вечер, сутрин респективно трябва да бъда в университета и то доста рано. семестърът е в своя край, вече се чете много стабилно и сериозно. изпитите ги виждаме отсега, въпреки че са с неуточнени дати и часове. Трудното предстои и точно сега в работата са решили да ме слагат винаги късни смени, с цел да свиквам да ставам рано.
Принципно никога не съм имала проблеми със ставането рано сутрин, защото сънят винаги ми е стигал. Но тук режимът ми просто се смени нацяло, все късно си лягам и то все защото съм на работа. Трудно ставам сутрин, защото съм истински изморена и трудно откъсвам поглед от възглавницата. И все пак съм доволна, защото успявам да надвия спящата аз и излизам.
Очакват ме трудни дни…през деня в университета. Имам толкова много да упражнявам копието още, сигурно цяла седмица само с това ще се занимавам.Плюс хореографията на танца по гимнастика и съчетанието с музиката. Определено няма да е лесно със спортната част. Като погледна към теорията, отново се виждам зарината в документи и учебници. Всеки момент очаквам да пристигне листа с документация по специалност, задачите по математика и статистика, многото листи за учене по психология. Краят не го виждам, но колкото и да си мисли някой сега, че се оплаквам, то съвсем не е така. Специално за училището много се радвам, защото ми се учи и искам да уча. Иначе защо изобщо съм дошла? Дойдох да уча и именно сега виждам и правя точно това, което е целта на занятието.
Решила съм и съм се мотивирала за една трудна седмица, но ще се справя и съм убедена в това. Ще се справя, защото мога и искам. Знам, че ще е трудно, но кое в този живот е лесно?! . . .
Днес беше великолепен ден, не ми се искаше да си тръгвам. С приятелите ми тренирахме на стадиона, а след това толкова дълго време си стояхме просто…че дори почервенях отново в лице. Въпреки, че бях със слънчеви очила! Явно ще почернея и този път :) Хубаво! Толкова прекрасна тревата, земята, въздуха, времето като цяло. Не мога да го позная. В един момент е толкова топло, в другия вече вали, а в един такъв трети вариант е страшно ветровито. Но ми е толкова хубаво, когато съм с приятелите си, че времето минава неусетно, като един миг и ето отново е вечер…
Дълго стана..следващия път пак:)

юни 29, 2007. Денят. Вашият коментар.

Bond – Duel

Отново се превръщам в меломан…днес си припомних всичко, което обичам и за което не ми е стигало времето или просто не съм успявала да открия…
невероятно различни са, но са музика за сетивата ми…

юни 27, 2007. Музика. Вашият коментар.

очакване ( 1 )

юни 27, 2007. Музика. Вашият коментар.

Следваща страница »