изглежда като да съм зарязала блога си. но всъщност това не е така. Оказва се, че наистина нямам никакво време за него и изобщо за себе си. До такава степен се промени ежедневието ми..университета и работата. Това е единственото, за което имам време. Последните 8 дни работих без почивка, все късни смени, а последната такава беше наистина ужасна. В университета сега започнаха големите и сериозни проекти, много писане и учене, което ми харесва, стига да имам достатъчно време да завърша задачите си навреме и напълно както те го изискват.
Не обичам да закъснявам, така да мразя закъсненията, а напоследък ми се налага да закъснявам по няколко минути и въпреки, че винаги се обаждам да предупредя, се чувствам неудобно пред приятелите си. И всичко това, защото времето ме притиска и в старанието си да се справя отлично с всяка поставена задача ….не усещам как времето тече през пръстите ми, като вода… но съм решила, че ще се вмествам във времето и въпреки всичко, качеството на ученето ми няма да се промени. Дано да успея.
Работата…както във всеки МакДоналдс предполагам е много напрегната и винаги изненадваща. Да работиш с хора, които не знаят какво искат е трудно. Да работиш с хора, които винаги са недоволни е също много трудно. Опитът с усмивка да посрещаш всичко, случващо се, помага, но някога и това не е достатъчно. Нощните смени са респективно трудни , когато наистина пристигат всякакви индивиди и самите те не знаят защо изобщо са влезнали…??! И винаги съм се чудела, как може в 3 през нощта да поръчаш един куп храна и да платиш 30 евро за ядене, което така или иначе трябва да изядеш в следващите 20 мин? Как ще заспиш след това? не говорим за друго, освен затова, че хранителен режим няма и то никакъв. Иначе как ще си обесните, че родители водят децата си, понякога на 4-5 години да се хранят в 10 часа? Според мен едно дете е редно да се нахрани до 7-8 часа най-късно..за да заспи после, без стомахчето му е да пълно с храна.
Това ми прави впечатление и се чудя изобщо как се хранят, къде и по какъв начин оставят след себе си. Оттук човек може да си направи много заключения за начина на живот и изобщо навиците на дадения индивид…
но стига с тази тема..тя е безкрайна и винаги ще има какво да се каже. Понякога си мисля, че сме точно заведение за производство храна за роботи…защо ли?
От вчера съм 2 дни почивка…и ще отделя подобаващо внимание на университета и себе си :) Най-накрая!

ето, че пак се срещаме…
така като гледам съвсем съм забравила да пиша тук. Но не аз съм забравила, а времето е забравило да остави малко от себе си за собствени грижи, та нямам време да си заредя спокойно страницата и да напиша няколко реда.
да, това не ме извинява, че толкова дълго време отсъствам.
А на всичко отгоре тук е толкова топло, че не се диша. Климатикът както се сещаме – няма, защото все пак е студентско общежитие, макар и в Германия:) Така че отваряме широко прозорците и се молим да духне малко вятър :))

И ако сега не беше желанието ми да напиша нещо, сигурно пак щях да заспя, забравила за пореден път блога си.
Май нищо ново няма. . . работа, университета, задачи и пак същото:) и приятелите, които вече имам тук и с които се виждаме и засичаме почти всеки ден.
На работа…като във всеки МакДоналдс си е много напрегнато, винаги има много хора и е пълно с други такива, които идея си нямат какво искат, какво изобщо искат да ядат и какво изобщо искат да поръчат, а после и нещо друго не им харесва.
Но има и такива, които действително улесняват много служителите, като назовават точно желанието си и са дружелюбни. Тогава работата ти наистина е приятна и не се усеща времето как лети.
Но разбира се, се прибираш пребит и чакаш само да си легнеш …докато не се събудиш и не започнеш пак същото!
Такива ми ти неща. . .

За мое най-голямо щастие и голяма радост, всичко е наред в университета. Аз свикнах тук и се чувствам добре, почти като у дома си, само дето не е и си искам вкъщи, все така силно, както си го исках още когато дойдох тук.
Но имам още време и се опитвам да не мисля за това, а просто да живея и да се опитвам да се наслаждавам на това, което се случва и на хубавите моменти…когато всичко е спокойно и животът си тече нормално…

Точка и лека нощ

от няколко дни се кани да вали и никога не успява толкова да се начумери, че да го стори наистина. само се разплаче и намокри дръвчетата, нищо повече.
Днес имам задачка за изпълнение и трябва да изляза навън. Станах преди някакви си 20 мин и се надявах днес да е слънчево за да може да има и капка допълнително настроение:)
Но навън вали. Вали като из ведро. Въздухът е действително чист и свеж, наистина се диша леко и приятно!
В първия момент си помислих,защо точно сега? Но след това оптимистичното в мен заговори и разбрах. Вали, защото времето иска да пожелае „всичко да мине като по вода“…добре де, звучи смахнато сигурно, но реално погледнато мислейки по този начин в този момент, на човек му става по-хубаво ( ако искаш така го приеми ). Хората казват „Времето работи за нас“. Оттук тръгвайки, ще стигнете точно там, докъдето стигнах и аз вероятно. До мисълта, че днес времето иска да бъде мой спътник в деня и задачите и аз да успея с всичко.
А защото не обичам никак да закъснявам..

ето, че и тази седмица се изниза набързо. и е време за мъничката равносметка какво предстои, какво се случи, какво направих и какво не успях.
началото на седмицата беше повече от отвратително, първият ден изпълнен с проблеми и голямата разходка из още по-големия полупознат град. в средата, ,може би повлияна от почивния ден, седмицата някак придоби по-спокоен и приятен характер с нетолкова трудни, мъчни и неприятни дни. В края съвсем се оправи времето ми, въпреки че навън захладня. Почти целия ден днес прекарах вкъщи, което ми се отрази много добре. Починах си добре преди да започне една нова седмица.
Почти месец тук, доста добре ориентирана вече, чувствам се почти в свои води и се надявам това да беше края на всички притеснения и мъки.
днес колелото ми направи някаква беля, трябва да се сложи малко масло на веригата и мисля утре следобяд да се заема с тази задача:) Пък и ще го поизчистя малко, ще подомакинствам. Имам и задача за излизане.
Надявам се ще бъде приятна почивка , съботно – неделно настроение.

след почти месец престой в този така хубав град, започвам да свиквам с обстановката, с хората, с навиците им, с традициите и законите тук.
Запознах се с готини хора и това ме радва. Намерих си хубава музика тази вечер, това създава усещане за една приятна вечер, макар и вече да е късно.
Реших, че е крайно време да си купя свещ и днес го сторих. Сега тук гори само свещта. Днес беше един спокоен ден, както и вчерашния. След всички проблеми до момента това ми се вижда доста невероятно и странно. В такива моменти винаги имам чувството, че свиквам тук и ми харесва, но когато се появят отново проблеми, сякаш за миг всичко се сгромоясва и аз пак се чувствам на чуждото място.
Малко по малко нещата се подреждат, придобиват някакъв по – смислен вид и не ме карат да си задавам въпроса защо изобщо дойдох и дали това не беше грешка. Но това е нормално.
Важно е да имаш желание да вървиш напред и да се бориш. Важното е никога да не угасва това огънче в човек, защото понякога единствено то спасява от тъгата.
Трябва да се справя, винаги ставам с тази мисъл.
Да, тук ми харесва, винаги казвам колко е хубаво и чисто. България си е моята родина, липсва си ми и ще се радвам, когаот отново стъпя на българска земя.
Тук е зелено, свежо и винаги и пъстро. Очите шарят и опитват да запаметят всички усещания и картини.
Но всяко едно такова пътуване има своите положителни и отрицатели страни, това е нормално.
Просто продължавам напред и ще се справя, нали? :)

Забравила памет-картите вкъщи, направих няколко снимки по време на следобедната разходка. Но не очаквах, че ще имам някакви проблеми с прехвърлянето им на компютъра. Оказа се, че съвсем не е така.
Имам си диск за инсталация, стартирам..всичко си е нормално, до един момент,в който системата заявява, че инсталацията не може да продължи поради факта, че софтуера за апарата не поддържа Windows Vista Basic или по – точно не поддъжа никакви версии на този Windows. Няколко пъти се опитах да прехвърля снимките, но безуспешно. Сложих памет картата с надеждата, че все пак ще успея да ги прехвърля, но това се оказа поредния неуспешен опит. И сега остава единствената възможност – да ги изтрия, просто друг вариант не виждам. При все, че аз не разбирам кой знае колко от всичко това..не мога да измисля нищо, с което да си помогна.
Апаратът ми не е чак толкова стар, купуван е миналата година, не може да имам подобни проблеми, това не е нормално. Сега ако толкова държа на снимките, трябва да търся Windows XP, да инсталирам програмата, да ги прехвърля, после да я изрия, да си взема USB-то и да ги прехвърля там, оттам тук на този компютър. И тъй като това ми се вижда твърде сложно, засега ще оставя нещата просто така, докато ми дойде по-добра идея в ума.

Открих радио-станция, която просто перфектно отговаря на моите изисквания за музика. Казва се : .101 Dance Radio. Общо взето пускат всичко, което аз обичам да слушам. Тиесто, Енигма, електронна музика, dance, в същото време и доста ретро музика. Преди няколко дни дори слушах любима песен от 1995 година, спомням си само как тогава ми купиха касета с хитовете на 1995 година и колко много се радвах!

Неделята винаги тук е толкова тиха, сякаш си сам и наоколо няма други хора, а всъщност това не е така. Лек вятър, слънце, зеленина, чистота и много спокойно:)

когато алергиите та нападнат.
когато вместо да се радваш на лятото и слънцето, трябва да се криеш от него. когато обичаш да е слънчево, когато си се надявал, все пак тази година да ти се размине.
..и когато всичко това не е станало..нападнат си пак от същата алергия и..
..трябва да промениш живота си из основи…

слънчевата алегия си ми е спътник и компания всяко лято, но последните две лета са направо убийствени. миналата година едва изкарах в София, не можех да дишам, приличах на ходещ призрак, недоспала и не знаеща какво се случва. на всичко отгоре мръсния въздух допълнително усложни всичко това, защото се задушавах от цялата тази мръсотия.
и никакви хапчета не помагаха, защото така или иначе като не можеш да спиш, няма спасение.
но морето ме спаси..за мой късмет това сложи край на мъките ми. едва отидох до морето, а когато си се прибрах вкъщи и не бях в софия се чувствах страхотно.
тази година обаче не ми се разминава пак. но изглед за море няма , следователно и спасение няма. освен хапчетата, които така или иначе трябва да изпия. и трябва да променя и изменя навиците си за деня, защото по това време е адски слънчево и дори слънчеви очила и шапка не ме спасяват. ето ти куп проблеми:
първо тренировките ми трябва да са след 6, евентуално, за да не е такава жега и да не кихам толкова. още повече, че след 10 мин започвам да се давя и няма как…трябва да прекъсна.
второ да се надявам да завали поне веднъж дъжд, за да измие всички полени, та улиците да не са претъпкани с такива и аз да вървя спокойно, без да кихам , без да ме сърбят постоянно очите и да се подувам.
третоо..трябва да е пълен мрак в стаята ми, а как мразя това!!!!
и четвърто и пето, които така или иначе вече се раздвижват. И най-лошото, чувстваш се като парцал…и винаги ти се спи, защото няма как да отпочинеш като човек и да се радваш на дните си. Просто няма как да стане, когато те е обгърнала слънчевата алергия.
Лошо е, кофти е, искам да свърши!

попаднах на съвсем друга образователна система и за момента тя ми се вижда доста странна. Първоначално се шашкаш от факта, че почти 90 % от предметите са свободно избираеми дисциплини, а само 10 % са тези, които така или иначе си задължен да учиш, по простата причина, че без тях наистина си за никъде. В тази система всеки един студент, взависимост от собствените си желания и изисквания към себе си, избира специалности, които да изучава. Получава се така, че при започване на даден час преподавателят е длъжен да попита от какъв изпит се нуждае студента. Вижда ми се странно, може би защото срещам подобно нещо за първи път.
Всъщност цялата тази система според мен освен плюсовете, си има и доста негативи.
Като цяло всичко става изключително объркано, няма учебни планове, дефакто всеки организира сам своето учебно време. За мен поне изглежда много объркано. Второ не може педагогиката да е свободно избираем предмет, при положение, че бъдещата ти реализация касае именно обучението на деца – дидактика и възпитание. Това никак не ми се вързва..и още един куп такива въпроси, за които аз оставам поне засега на едно такова мнение, тоест нещо не ми допада.
От друга страна обаче позитиви виждам в насока на това, че нямаш забрана да посещаваш семинарни, които представляват интерес за теб и си по – свободен да кажеш мнение и да изразиш своите собствени желания, като покажеш как точно виждаш бъдещето си.
Но всичко това не означава, че аз Не харесвам образованието тук, напротив, изключително ново и интересно е за мен, всяко ново нещо. По особено интересен начин се пресъздава материала, залага се на практическата работа, което естествено е плюс за нас. Вълнуващо е, да. Доволна съм.
Но в първия момент човек се чувства доста объркан. Плюс един милион съкращения, които си използват те самите и които един чужд студент няма как да знае. Но с времето се свиква с всичко. Странно, защо когато чуя „1″ си мисля, че става дума за нещо лошо, не добро и слабо, а всъщност имат предвид ‘Прекрасно, великолепно, отлично“..
човек докато е жив се учи! В това можем да се убедим във всяка една секунда от живота си..в това съм убедена почти необратимо..ако това разбира се е точната дума..
ето какво ново се случва сега в моя живот..:)

с една дума – различен. До преди няколко дни само бях чувала и чела за него. Повечето мнения, които срещнах бяха негативни, отрицателни, а самите потребители абсолютно убедени, че ако не им се наложи, няма да го използват.
аз го използвам вече почти седмица. не съм го инсталирала сама, просто си беше инсталиран на компютъра, който си купих. Дизайнът ми хареса още в началото, когато го включих – нещо различно, триизмерно и интересно. В никакъв случай не шарено, напротив дори! Изчистено и с повече възможности за персонализиране (хич не ми се иска да използвам тази дума, но в момента не се сещам за друга ). Единственото, което ме затрудни е оправата с мрежовите особености, при все, че аз не съм компютърен специалист и не разбирам кой знае колко от хардуер, софтуер и т.н., ми беше меко казано трудно! но все пак се справих.
Както споменах е по – изчистен , поне за мен и ми харесва това, че старт-менюто е изключително добре направено, площта не е огромна, не се разгъва на 100 страни.
аз съм доволна, въпреки, че първите дни бях леко дезориентирана и не можех много да се оправям.
Определено съм доволна, предвид времето, което го използвам. Надявам се няма да имам бъдещи проблеми.
Никой не задължавам с мнението си, защото всеки човек си има свои вкусове, всеки иска нещо различно, което е нормално.
Аз като НЕ-компютърен специалист мисля по този начин, защото ми е приятно да работя с тази операционна система.

мразя немърливите хора..
не е нормално да се нахраниш и с дни да не си измиеш чиниите. Не знам как може да гледаш, че нещата ти стоят неизмити и това да не ти прави впечатление?!
мразя, ама наистина мразя това и се вбесявам и изнервям, когато го виждам как не се променя. На всичко отгоре нямам право да кажа нищо, защото все пак това си е нейно лично право ( ?! ).
Право, което нарушава моето право да живея нормално, което много трудно бих допуснала да се случи.
И в същото време човек не иска да се кара с другите и да си създава излишни проблеми. И в този случай единствения ти вариант е да замълчиш и просто да изчакаш търпеливо някой да се сети, че е загубил нещо някъде, а именно това си чувство за чистота и че човек си има и задължения и трябва да поддържа хигиена!
И това се отнася до момиче, което пък изобщо не го приемам. . . и след известен период от време това момиче ще си има семейство, за което ще трябва да се грижи.
И все пак това си е моето мнение, аз не задължавам никой с него. Просто в този момент виждам това и то ме учудва.
Не помня къде, но наистина съм виждала табели, на които се припомня на хората, че хигиената е много важна част от живота на хората и те трябва да я поддържат. И това се отнася до всичко, което правим, независимо къде се намираме.