като си помисля отколко време не съм отваряла личната си страница, хваща ме срам и се чувствам неудобно.
времето ме е претиснало, работата става все повече, времето ми престой тук намалява и задачите ме затрупват. в едно такова ежедневие, аз просто обърнах режима си на живот. поради причина, че работя до посреднощите – ето сега се прибирам, това е пресен пример ( в момента е 4.42 часа сутринта )..нямам време да спя. не желание да нямам, а време. като си помисля откога не съм спала както обичам. винаги си открадвам по няколко часа, но винаги съм будна някак дори в съня си и нещо ме гложди – я какво трябва да направя, я какво съм забравила – тоест водя си бележник в ума.
работя само нощни смени. обикновено съм от 19.30 до 4 през нощта, но никой не ми гарантира, че в 4 часа аз ще се прибера вкъщи и спокойно ще заспя. напротив – поради новата система на работа се налага да оставам все по-докъсно, случва се да остана и до 6 сутринта. сега се прибирам, тепърва има да се подрежда в стаята, да се учи…тоест ще се пие мнооого голяма чаша кафе.
след това евентуално ще поспя няколко часа и като си помисля, че до другия петък свободна минута няма да видя, ми се вие свят.
преди няколко дни пазарувах и си обещах, че няма да хвърлям повече храна и продукти. обещах си го!
а сега нямам време да отворя хладилника. И като си помисля, че вече е 5 си казвам, че нямам никакво време за спане. то вече е сутрин. закога?
уморена съм, мъртво изморена. От както съм тук, съм свалила приблизително 20 килограма, просто защото това не съм аз.
Изнервена, наистина до мозъка на костите си. Изключително неориентирана на момента и разсеяна, защо ли?
не мога вече така, не издържам. сега ще сложа всичко в ред и тези няколко дни ще направя всичко по силите си да си свърша отложените задачи…не мога повече да живея по този начин – ще се побъркам!

Явно и моето време за нездраве е дошло…
чувах от приятели как са „нападнати“ от грип или нещо подобно на него. От други чувах как просто това непостоянно време ги скапва. Но очаквах да се предпазя. Не знам поради какви причини и защо, но от 2 дни съм като парцал.
- никакъв апетит
- постоянно ми се спи и все съм сънена. Най-интересното е, че не само ми се спи, ами и мога да спя. Тоест както не обичам да спя на обяд, то сега при първа възможност това правя.
- днес не съм на работа, поради невъзможността да говоря силно и да изпълнявам поръчките бързо. А и все пак това е заведение за бързо хранене, не мога да ходя болнава.
- желание да съм на тихо и спокойно място…е това не е някакъв белег, по който да позная, че нещо се случва, защото аз попринцип обичам тишината и спокойствието. Но сега повече от всичко..
И най-накрая силния аргумент, че ме боли стомаха – това, от което наистина имам страх. Някакви невероятни кризи понякога, на периоди. И ето, че кръга се затваря и не знам какво да предприема.
Но…искам да мисля оптимистично, тоест започвам да уча, веднага щом напиша в блога си.
Иначе въпреки, че днес не ми е добре, реших, че задачите ми няма да търпят отлагане. Така и така се обадих, че не мога да отида на работа, реших да изпълня с доста усилие другите си задачи вкъщи.
- изпрах
- изгладих
- изчистих
- свърших задълженията от кухнята, защото всяка седмица един от нас трябва да изхвърли натрупаната през седмица хартия – все пак събираме разделно боклуците. И като добавка, екстра измих прозорците. С това се довърших и сега пак съм с ужасни болки, но трябва да уча. В понеделник е първия ми изпит – танц.
Видях и първите коментари в блога си, за което благодаря! :) Радва ме това, че виждам отношение към това, което съм написала.

Колкото и да не искам да си призная – човек има нужда ей така да излезе и да се разходи, да си купи нещо, което наистина му харесва и да почувства удоволствието от това да почива. Тази седмица мисля успях доста добре да се справя с тази задача:)
Като за начало в първия си свободен ден , минавайки покрай една италианска сладкарница, реших, че е време да се „Самопочерпя“.Разбира се мелбите им са невероятни и аз опитах една! Първо беше вкусно, второ времето беше все още разкошно и трето – просто гледаш и отпочиваш, без да мислиш за работа или за предстоящите изпити.
А след това вчерашния ден :) Само запланувах какво ще си купя днес и евентуално заделих някои неща, за които ме глождеше мисълта, че изобщо няма да останат живи до следващия ден. О , да, естествено днес се сдобих с тях и до преди няколко часа им се наслаждавах, подреждайки гардероба си и слагайки ги прилежно по местата им! Ах, как отпочивам след едно такова мини-турне по магазините!
А с какво се сдобих?
- с два чифта обувки – тип балерина , страшно удобни за всекидневно носене , тъкмо за този сезон! Така и така в момента почти нямам обувки и то да не говорим за нещо съвсем удобно и като терлички. Е, вече си имам едни такива и нещо като гуменки, но не точно. Стил спортно-елегантен!
- с панталони, които просто са за мен! Е, имах чувството, че са произведени за мен, толкова са ми удобни! В крайна сметка е важно това, което носиш да е удобно и да ти доставя удоволствие през деня. Не държа изобщо, ама дори ни най-малко дрехите ми да са последен писък на модата, дори бих казала, че до момента винаги съм избягвала да закупувам такива.
- с удобен топ, който стои идеално с джинси или някаква друга спортно-елегантна дреха. В общи линии движа в такъв стил. Комбинацията риза- джинси и топ-джинси, за мен е перфектна. Не говорим за „изгъзените“ топове, на които не им се вижда реалния цвят, а за един изчистен и приятен топ, с много приятни цветове. Не обичам натруфените неща!!!
- С перфектно бяла риза. . . така и така се старая и полагам всички усилия прането ми да е перфектно бяло, колко се зарадвах, когато видях тази риза и тя погълна очите ми.
- Чанта Белмондо. Марка, която просто беше мечта за мен. За първи път си купувам нещо от този род. Намалението й беше страхотно. А историята започва с това как една много близка приятелка има такава. Дълго време я молих да ми каже откъде я е купила, защото това е което искам, такъв модел, такъв стил и отново нещо ненатруфено, което бих могла да нося с моя стил на обличане. И вчера отивайки в този магазин, тази чанта ми събра очите …на цената на 155 евро, в момента тя беше само 59! Цяла вечер се двуумих. Хем не ми се даваха толкова пари…хем от друга страна я исках…днес просто без повече да мисля, реших, че и аз имам право да поглезя себе си, веднъж и мисля, че направих страхотен избор. Чувствам се доволна. В същото време си мисля, че човек колкото и да пазарува, винаги трябва да има граници, защото зная колко съм работила за да ги изкарам. В крайна сметка, когато направих рекапитулация се оказа, че съвсем не съм похарчила много пари и съм отново доволна:)
За край, днес е последния ми почивен ден за седмицата. Край на почивката от работа, от утре съм пак на работа, в същност до някаква степен ми липсва, но не съвсем :) Хубаво е да почива човек. Но имам и толкова да уча. Време е да започвам.
Точка.

след почти месец престой в този така хубав град, започвам да свиквам с обстановката, с хората, с навиците им, с традициите и законите тук.
Запознах се с готини хора и това ме радва. Намерих си хубава музика тази вечер, това създава усещане за една приятна вечер, макар и вече да е късно.
Реших, че е крайно време да си купя свещ и днес го сторих. Сега тук гори само свещта. Днес беше един спокоен ден, както и вчерашния. След всички проблеми до момента това ми се вижда доста невероятно и странно. В такива моменти винаги имам чувството, че свиквам тук и ми харесва, но когато се появят отново проблеми, сякаш за миг всичко се сгромоясва и аз пак се чувствам на чуждото място.
Малко по малко нещата се подреждат, придобиват някакъв по – смислен вид и не ме карат да си задавам въпроса защо изобщо дойдох и дали това не беше грешка. Но това е нормално.
Важно е да имаш желание да вървиш напред и да се бориш. Важното е никога да не угасва това огънче в човек, защото понякога единствено то спасява от тъгата.
Трябва да се справя, винаги ставам с тази мисъл.
Да, тук ми харесва, винаги казвам колко е хубаво и чисто. България си е моята родина, липсва си ми и ще се радвам, когаот отново стъпя на българска земя.
Тук е зелено, свежо и винаги и пъстро. Очите шарят и опитват да запаметят всички усещания и картини.
Но всяко едно такова пътуване има своите положителни и отрицатели страни, това е нормално.
Просто продължавам напред и ще се справя, нали? :)

изтрих всичко, написано до този момент. мислех да направя това доста отдавна, но нещо все ме спираше. днес реших повече да не мисля, а просто да дам резултат и той е изтриване на всичко и започване на нещо ново.вероятно трябваше да направя нещо като архив, но в крайна сметка…това е крайния резултат.

сега само ще чакам удобния и удачен момент да напиша нещичко:)