като си помисля отколко време не съм отваряла личната си страница, хваща ме срам и се чувствам неудобно.
времето ме е претиснало, работата става все повече, времето ми престой тук намалява и задачите ме затрупват. в едно такова ежедневие, аз просто обърнах режима си на живот. поради причина, че работя до посреднощите – ето сега се прибирам, това е пресен пример ( в момента е 4.42 часа сутринта )..нямам време да спя. не желание да нямам, а време. като си помисля откога не съм спала както обичам. винаги си открадвам по няколко часа, но винаги съм будна някак дори в съня си и нещо ме гложди – я какво трябва да направя, я какво съм забравила – тоест водя си бележник в ума.
работя само нощни смени. обикновено съм от 19.30 до 4 през нощта, но никой не ми гарантира, че в 4 часа аз ще се прибера вкъщи и спокойно ще заспя. напротив – поради новата система на работа се налага да оставам все по-докъсно, случва се да остана и до 6 сутринта. сега се прибирам, тепърва има да се подрежда в стаята, да се учи…тоест ще се пие мнооого голяма чаша кафе.
след това евентуално ще поспя няколко часа и като си помисля, че до другия петък свободна минута няма да видя, ми се вие свят.
преди няколко дни пазарувах и си обещах, че няма да хвърлям повече храна и продукти. обещах си го!
а сега нямам време да отворя хладилника. И като си помисля, че вече е 5 си казвам, че нямам никакво време за спане. то вече е сутрин. закога?
уморена съм, мъртво изморена. От както съм тук, съм свалила приблизително 20 килограма, просто защото това не съм аз.
Изнервена, наистина до мозъка на костите си. Изключително неориентирана на момента и разсеяна, защо ли?
не мога вече така, не издържам. сега ще сложа всичко в ред и тези няколко дни ще направя всичко по силите си да си свърша отложените задачи…не мога повече да живея по този начин – ще се побъркам!

вярно си е, че човек, работейки, до такава степен се вглъбява, че след това остават белези от дейността.
Но не съм вярвала, че при мен може да се появи нещо от този род.
Вчера ходихме с приятели в едно заведение за бързо хранене. Заедно с МакДоналдс са най-известните заведения за бързо хранене тук. Не мога все още да преценя до каква степен е засилена конкуренцията, но определено има такава.
МакДоналдс има най-голям успех тук в Германия. И наистина това го виждам всеки ден, гледайки хората, които се хранят при нас. Има такива, за които той е домашната кухня, колкото и странно да звучи това.
И така до вчерашната вечер, когато най-сетне се добрах до другото заведение. Намира се не толкова далеч от тук, имахме и купони за намаления. И оттук започват моите професионални изкривявания:
Като за начало установих, че обстановката е приятна. Ето един плюс. Но след това погледнах към поставките за табли. Беше претрупано и въпреки, че изобщо нямаше хора в заведението, никой не се сети да ги изчисти и да ги премахне оттам. Масите бяха мръсни и защо ли – при положение, че видях как се чистят. Аз просто си правех сравнение с мястото, на което аз работя!
Поръчахме си – бяха точно 2 каси. На едната, от които работеше отговорник смяната. Огледах се, менютата и бургерите.Взехме си таблите и седнахме на едно от сепаретата. Сандвичът ми беше студен, приличаше ужасно много на МакЧикън, но все пак имаше разлика. Както и да е, опаковките бяха еднообразни и с нищо не можех да различа кое какво е. После настана шоуто. Когато ръководителят обходи цялото заведение и нито за момент не спря погледа си на масите, таблите, дали е чисто, дали не…сякаш не го засягаше. Тоалетните бяха в отвратително състоятние – нямаше грам сапун, нямаше кърпички за ръце, на пода имаше ужасно много хартия и не бяха чистени от почти 3 часа. Аз разбирам всичко това, когато има много клиенти и нем оже да се изпълни всичко. Но при положение, че нямаше пукнат човек..не е нормално. На приятелите ми естествено не им направи особено впечатление, защото не знаеха какво означава това.
Когато аз не свърша своята работа съвестно в Доналдс, тогава клиентите идват и се оплакват – защо няма това, защо няма онова. Защо сандвичът ми е студен? И с право, защото плащат не малко пари за да се нахранят. Друг е въпросът, че това са най-огромните заведения в градът…става дума за милиони хора, които макар и нещо малко , обядват или вечерят там.
Естесвено, на мен това ми направи впечатление , дали от любопитство, защото работя в същата сфера, дали защото вече съм се изкривила достатъчно и това ми се набива на очи. Не знам. Но определено не останах доволна.
Задачите на всеки един работник :
* когато се чисти заведението, се проверяват тоалетините, разписват се и се чистят, когато е необходимо и подът е мръсен.
* масите се почистват с подходпящ препарат и не с обикновени хартиени кърпички, а с попивателна гъба.
* подът се измива, независимо дали има само 1 петно. . .
* таблетите се прибират и избърсват, на всеки 15 мин.
Принципно това се прави на всеки 15 – 30 минути, зависи от това дали има много хора. . .
Естествено е хората да се оплакват, да бъдат недоволни. В крайна сметка ние трябва да си вършим добре работата, получаваме заплата за това, а и това е нещо изключително сериозно – продаваме храна, а не мебели.
Здравето на хората зависи от нас.
Аз не искам да кажа нищо за заведението, в което бях. Вероятно е и да съм била твърде критична. Може би за момента е било така, аз не съм ходила друг път.
Отговорността ни е голяма. Това е храна и трябва да бъде безупречно чисто навсякъде. . .
Аз работя вече 4 месеца в Доналдс и виждам всеки ден какво правим всички и как има дисциплина и ред.
И след 4 часа пак застъпвам смяна. . .

Явно и моето време за нездраве е дошло…
чувах от приятели как са „нападнати“ от грип или нещо подобно на него. От други чувах как просто това непостоянно време ги скапва. Но очаквах да се предпазя. Не знам поради какви причини и защо, но от 2 дни съм като парцал.
- никакъв апетит
- постоянно ми се спи и все съм сънена. Най-интересното е, че не само ми се спи, ами и мога да спя. Тоест както не обичам да спя на обяд, то сега при първа възможност това правя.
- днес не съм на работа, поради невъзможността да говоря силно и да изпълнявам поръчките бързо. А и все пак това е заведение за бързо хранене, не мога да ходя болнава.
- желание да съм на тихо и спокойно място…е това не е някакъв белег, по който да позная, че нещо се случва, защото аз попринцип обичам тишината и спокойствието. Но сега повече от всичко..
И най-накрая силния аргумент, че ме боли стомаха – това, от което наистина имам страх. Някакви невероятни кризи понякога, на периоди. И ето, че кръга се затваря и не знам какво да предприема.
Но…искам да мисля оптимистично, тоест започвам да уча, веднага щом напиша в блога си.
Иначе въпреки, че днес не ми е добре, реших, че задачите ми няма да търпят отлагане. Така и така се обадих, че не мога да отида на работа, реших да изпълня с доста усилие другите си задачи вкъщи.
- изпрах
- изгладих
- изчистих
- свърших задълженията от кухнята, защото всяка седмица един от нас трябва да изхвърли натрупаната през седмица хартия – все пак събираме разделно боклуците. И като добавка, екстра измих прозорците. С това се довърших и сега пак съм с ужасни болки, но трябва да уча. В понеделник е първия ми изпит – танц.
Видях и първите коментари в блога си, за което благодаря! :) Радва ме това, че виждам отношение към това, което съм написала.

..толкова променливо време скоро не бях виждала.
не зная чадър ли да нося или слънчеви очила. ако взема само очилата, то ще завали и то проливен дъжд. ако взема само чадъра, ще пече цял ден и ще е непоносима жега. а днес както си беше слънчево, за една секунда небето се намръщи и заваля и то как!
в момента в кухнята е пуснато парното, аз тук съм на затворен прозорец, колкото и да мразя това, защото навън е ужасен студ. а като си помисля, че следобяд се разхождах с тениска..
приятелите ми, които живеят вече доста време тук, казват, че това е нормално за Байерн. С голяма увереност в думите ми казаха, че ще бъда още по-изненадана следващия месец. Чудя се как се свиква с тези промени. На мен ми е трудно и понякога не мога да се настроя толкова бързо. да не говорим, че говорейки с родителите си, те се оплакват колко е горещо в България, а аз се жалвам от студа тук.
Учудващ факт сигурно, но виждам хора с ботуши и ръкавици – колкото и странно да прозвучи това.
С надежда, че утрешния ден ще е по-топъл и приятен..
Лека нощ!

изглежда като да съм зарязала блога си. но всъщност това не е така. Оказва се, че наистина нямам никакво време за него и изобщо за себе си. До такава степен се промени ежедневието ми..университета и работата. Това е единственото, за което имам време. Последните 8 дни работих без почивка, все късни смени, а последната такава беше наистина ужасна. В университета сега започнаха големите и сериозни проекти, много писане и учене, което ми харесва, стига да имам достатъчно време да завърша задачите си навреме и напълно както те го изискват.
Не обичам да закъснявам, така да мразя закъсненията, а напоследък ми се налага да закъснявам по няколко минути и въпреки, че винаги се обаждам да предупредя, се чувствам неудобно пред приятелите си. И всичко това, защото времето ме притиска и в старанието си да се справя отлично с всяка поставена задача ….не усещам как времето тече през пръстите ми, като вода… но съм решила, че ще се вмествам във времето и въпреки всичко, качеството на ученето ми няма да се промени. Дано да успея.
Работата…както във всеки МакДоналдс предполагам е много напрегната и винаги изненадваща. Да работиш с хора, които не знаят какво искат е трудно. Да работиш с хора, които винаги са недоволни е също много трудно. Опитът с усмивка да посрещаш всичко, случващо се, помага, но някога и това не е достатъчно. Нощните смени са респективно трудни , когато наистина пристигат всякакви индивиди и самите те не знаят защо изобщо са влезнали…??! И винаги съм се чудела, как може в 3 през нощта да поръчаш един куп храна и да платиш 30 евро за ядене, което така или иначе трябва да изядеш в следващите 20 мин? Как ще заспиш след това? не говорим за друго, освен затова, че хранителен режим няма и то никакъв. Иначе как ще си обесните, че родители водят децата си, понякога на 4-5 години да се хранят в 10 часа? Според мен едно дете е редно да се нахрани до 7-8 часа най-късно..за да заспи после, без стомахчето му е да пълно с храна.
Това ми прави впечатление и се чудя изобщо как се хранят, къде и по какъв начин оставят след себе си. Оттук човек може да си направи много заключения за начина на живот и изобщо навиците на дадения индивид…
но стига с тази тема..тя е безкрайна и винаги ще има какво да се каже. Понякога си мисля, че сме точно заведение за производство храна за роботи…защо ли?
От вчера съм 2 дни почивка…и ще отделя подобаващо внимание на университета и себе си :) Най-накрая!

когато алергиите та нападнат.
когато вместо да се радваш на лятото и слънцето, трябва да се криеш от него. когато обичаш да е слънчево, когато си се надявал, все пак тази година да ти се размине.
..и когато всичко това не е станало..нападнат си пак от същата алергия и..
..трябва да промениш живота си из основи…

слънчевата алегия си ми е спътник и компания всяко лято, но последните две лета са направо убийствени. миналата година едва изкарах в София, не можех да дишам, приличах на ходещ призрак, недоспала и не знаеща какво се случва. на всичко отгоре мръсния въздух допълнително усложни всичко това, защото се задушавах от цялата тази мръсотия.
и никакви хапчета не помагаха, защото така или иначе като не можеш да спиш, няма спасение.
но морето ме спаси..за мой късмет това сложи край на мъките ми. едва отидох до морето, а когато си се прибрах вкъщи и не бях в софия се чувствах страхотно.
тази година обаче не ми се разминава пак. но изглед за море няма , следователно и спасение няма. освен хапчетата, които така или иначе трябва да изпия. и трябва да променя и изменя навиците си за деня, защото по това време е адски слънчево и дори слънчеви очила и шапка не ме спасяват. ето ти куп проблеми:
първо тренировките ми трябва да са след 6, евентуално, за да не е такава жега и да не кихам толкова. още повече, че след 10 мин започвам да се давя и няма как…трябва да прекъсна.
второ да се надявам да завали поне веднъж дъжд, за да измие всички полени, та улиците да не са претъпкани с такива и аз да вървя спокойно, без да кихам , без да ме сърбят постоянно очите и да се подувам.
третоо..трябва да е пълен мрак в стаята ми, а как мразя това!!!!
и четвърто и пето, които така или иначе вече се раздвижват. И най-лошото, чувстваш се като парцал…и винаги ти се спи, защото няма как да отпочинеш като човек и да се радваш на дните си. Просто няма как да стане, когато те е обгърнала слънчевата алергия.
Лошо е, кофти е, искам да свърши!

мразя немърливите хора..
не е нормално да се нахраниш и с дни да не си измиеш чиниите. Не знам как може да гледаш, че нещата ти стоят неизмити и това да не ти прави впечатление?!
мразя, ама наистина мразя това и се вбесявам и изнервям, когато го виждам как не се променя. На всичко отгоре нямам право да кажа нищо, защото все пак това си е нейно лично право ( ?! ).
Право, което нарушава моето право да живея нормално, което много трудно бих допуснала да се случи.
И в същото време човек не иска да се кара с другите и да си създава излишни проблеми. И в този случай единствения ти вариант е да замълчиш и просто да изчакаш търпеливо някой да се сети, че е загубил нещо някъде, а именно това си чувство за чистота и че човек си има и задължения и трябва да поддържа хигиена!
И това се отнася до момиче, което пък изобщо не го приемам. . . и след известен период от време това момиче ще си има семейство, за което ще трябва да се грижи.
И все пак това си е моето мнение, аз не задължавам никой с него. Просто в този момент виждам това и то ме учудва.
Не помня къде, но наистина съм виждала табели, на които се припомня на хората, че хигиената е много важна част от живота на хората и те трябва да я поддържат. И това се отнася до всичко, което правим, независимо къде се намираме.