Чудно ми е дали всеки човек има запаметен в ума си въпроса „докъде да стигна?“..
питам се от доста време насам…но в един момент това спря да ми прави впечатление , до вчера, когато се нагледах на хора, които изобщо не мислят и са се втурнали напред като стадо. Колкото и да мразя думата „стадо“ я употребявам, защото хора , загубили ума си, приличат точно на това.
мои приятели бяха рожденници и организираха малко тържество тук. Аз за мое щастие пристигнах доста късно, беше почти сутринта и видях това, което не исках и което се надявах да не видя. Повече от половината изобщо не знаеха къде се намират – повечето бяха повече от пияни, други едва се държаха на краката си, трети продължаваха да пият..четвърти бяха трезви или поне не им личеше. Естественото ми отношение беше да постоя колкото да уважа приятелите си и да си тръгна. След известно време говорих с рожденичката точноз атова. Докъде биха стигнали ако алкохолът беше безкрайна величина. И необходимо ли е да се наливаш като невидял? Не може ли да се забавляваш без алкохол, нима не е весело? Нима трябва да е весело само в присъствието на питиета? Аз се отвращавам, мразя пияните хора и не ми е приятно изобщо. Друг е въпроса, че всеки човек би трябвало да има в ума си винаги една мисъл за това кога да спре – това се нарича Контрол и самоконтрол над себе си. Никак, ама никак не разбирам. Млади хора, които пият без граници, без изобщо мисъл затова какво се случва. А след това вместо да помисли и да се спре, продължава с думите, че „на следващия купон ще се размаже“…какво означава това? Това за мен са хора без ум..съжалявам и ми е кофти, че го казвам, но е така. Дразни ме ужасно тази безотговорност, тази немърливост и безрасъдност – не знам по какъв друг начин мога да определя това , което видях. Стояла съм не повече от 20 мин ..достатъчно време да се запитам, къде се намирам и какво правя тук? Вероятно и приятелите ми имат вина, защото са купили алкохол и то вероятно голямо количество, изобщо не ги оправдавам, но въпреки всичко, човек трябва да знае докъде може да стигне!
…без думи оставам и се надявам повече да не виждам подобни неща..което малко ме съмнява, но все пак надеждите остават…
Точка!