като си помисля отколко време не съм отваряла личната си страница, хваща ме срам и се чувствам неудобно.
времето ме е претиснало, работата става все повече, времето ми престой тук намалява и задачите ме затрупват. в едно такова ежедневие, аз просто обърнах режима си на живот. поради причина, че работя до посреднощите – ето сега се прибирам, това е пресен пример ( в момента е 4.42 часа сутринта )..нямам време да спя. не желание да нямам, а време. като си помисля откога не съм спала както обичам. винаги си открадвам по няколко часа, но винаги съм будна някак дори в съня си и нещо ме гложди – я какво трябва да направя, я какво съм забравила – тоест водя си бележник в ума.
работя само нощни смени. обикновено съм от 19.30 до 4 през нощта, но никой не ми гарантира, че в 4 часа аз ще се прибера вкъщи и спокойно ще заспя. напротив – поради новата система на работа се налага да оставам все по-докъсно, случва се да остана и до 6 сутринта. сега се прибирам, тепърва има да се подрежда в стаята, да се учи…тоест ще се пие мнооого голяма чаша кафе.
след това евентуално ще поспя няколко часа и като си помисля, че до другия петък свободна минута няма да видя, ми се вие свят.
преди няколко дни пазарувах и си обещах, че няма да хвърлям повече храна и продукти. обещах си го!
а сега нямам време да отворя хладилника. И като си помисля, че вече е 5 си казвам, че нямам никакво време за спане. то вече е сутрин. закога?
уморена съм, мъртво изморена. От както съм тук, съм свалила приблизително 20 килограма, просто защото това не съм аз.
Изнервена, наистина до мозъка на костите си. Изключително неориентирана на момента и разсеяна, защо ли?
не мога вече така, не издържам. сега ще сложа всичко в ред и тези няколко дни ще направя всичко по силите си да си свърша отложените задачи…не мога повече да живея по този начин – ще се побъркам!

Явно и моето време за нездраве е дошло…
чувах от приятели как са „нападнати“ от грип или нещо подобно на него. От други чувах как просто това непостоянно време ги скапва. Но очаквах да се предпазя. Не знам поради какви причини и защо, но от 2 дни съм като парцал.
- никакъв апетит
- постоянно ми се спи и все съм сънена. Най-интересното е, че не само ми се спи, ами и мога да спя. Тоест както не обичам да спя на обяд, то сега при първа възможност това правя.
- днес не съм на работа, поради невъзможността да говоря силно и да изпълнявам поръчките бързо. А и все пак това е заведение за бързо хранене, не мога да ходя болнава.
- желание да съм на тихо и спокойно място…е това не е някакъв белег, по който да позная, че нещо се случва, защото аз попринцип обичам тишината и спокойствието. Но сега повече от всичко..
И най-накрая силния аргумент, че ме боли стомаха – това, от което наистина имам страх. Някакви невероятни кризи понякога, на периоди. И ето, че кръга се затваря и не знам какво да предприема.
Но…искам да мисля оптимистично, тоест започвам да уча, веднага щом напиша в блога си.
Иначе въпреки, че днес не ми е добре, реших, че задачите ми няма да търпят отлагане. Така и така се обадих, че не мога да отида на работа, реших да изпълня с доста усилие другите си задачи вкъщи.
- изпрах
- изгладих
- изчистих
- свърших задълженията от кухнята, защото всяка седмица един от нас трябва да изхвърли натрупаната през седмица хартия – все пак събираме разделно боклуците. И като добавка, екстра измих прозорците. С това се довърших и сега пак съм с ужасни болки, но трябва да уча. В понеделник е първия ми изпит – танц.
Видях и първите коментари в блога си, за което благодаря! :) Радва ме това, че виждам отношение към това, което съм написала.

Колкото и да не искам да си призная – човек има нужда ей така да излезе и да се разходи, да си купи нещо, което наистина му харесва и да почувства удоволствието от това да почива. Тази седмица мисля успях доста добре да се справя с тази задача:)
Като за начало в първия си свободен ден , минавайки покрай една италианска сладкарница, реших, че е време да се „Самопочерпя“.Разбира се мелбите им са невероятни и аз опитах една! Първо беше вкусно, второ времето беше все още разкошно и трето – просто гледаш и отпочиваш, без да мислиш за работа или за предстоящите изпити.
А след това вчерашния ден :) Само запланувах какво ще си купя днес и евентуално заделих някои неща, за които ме глождеше мисълта, че изобщо няма да останат живи до следващия ден. О , да, естествено днес се сдобих с тях и до преди няколко часа им се наслаждавах, подреждайки гардероба си и слагайки ги прилежно по местата им! Ах, как отпочивам след едно такова мини-турне по магазините!
А с какво се сдобих?
- с два чифта обувки – тип балерина , страшно удобни за всекидневно носене , тъкмо за този сезон! Така и така в момента почти нямам обувки и то да не говорим за нещо съвсем удобно и като терлички. Е, вече си имам едни такива и нещо като гуменки, но не точно. Стил спортно-елегантен!
- с панталони, които просто са за мен! Е, имах чувството, че са произведени за мен, толкова са ми удобни! В крайна сметка е важно това, което носиш да е удобно и да ти доставя удоволствие през деня. Не държа изобщо, ама дори ни най-малко дрехите ми да са последен писък на модата, дори бих казала, че до момента винаги съм избягвала да закупувам такива.
- с удобен топ, който стои идеално с джинси или някаква друга спортно-елегантна дреха. В общи линии движа в такъв стил. Комбинацията риза- джинси и топ-джинси, за мен е перфектна. Не говорим за „изгъзените“ топове, на които не им се вижда реалния цвят, а за един изчистен и приятен топ, с много приятни цветове. Не обичам натруфените неща!!!
- С перфектно бяла риза. . . така и така се старая и полагам всички усилия прането ми да е перфектно бяло, колко се зарадвах, когато видях тази риза и тя погълна очите ми.
- Чанта Белмондо. Марка, която просто беше мечта за мен. За първи път си купувам нещо от този род. Намалението й беше страхотно. А историята започва с това как една много близка приятелка има такава. Дълго време я молих да ми каже откъде я е купила, защото това е което искам, такъв модел, такъв стил и отново нещо ненатруфено, което бих могла да нося с моя стил на обличане. И вчера отивайки в този магазин, тази чанта ми събра очите …на цената на 155 евро, в момента тя беше само 59! Цяла вечер се двуумих. Хем не ми се даваха толкова пари…хем от друга страна я исках…днес просто без повече да мисля, реших, че и аз имам право да поглезя себе си, веднъж и мисля, че направих страхотен избор. Чувствам се доволна. В същото време си мисля, че човек колкото и да пазарува, винаги трябва да има граници, защото зная колко съм работила за да ги изкарам. В крайна сметка, когато направих рекапитулация се оказа, че съвсем не съм похарчила много пари и съм отново доволна:)
За край, днес е последния ми почивен ден за седмицата. Край на почивката от работа, от утре съм пак на работа, в същност до някаква степен ми липсва, но не съвсем :) Хубаво е да почива човек. Но имам и толкова да уча. Време е да започвам.
Точка.

очакват се дъждове, бури и порои следващата седмица. Те ще се излеят над моята особа, с цел по-бърза мисъл и остър ум. Цел все още не се види..поне засега.
Всичко до тук беше шега или по-точно истински неща казани на шега;) Е, тук целта е вече ясна – подготовката за тежка седмица е в своето начало, целта е ясна, задачите са ясни, приготовленията започнаха още преди няколко часа. А за преди това ще разказвам в края, нещо като десерт, хах!

Следващата седмица ще бъде най-вероятно най-натоварената и трудна седмица, от както съм в Германия. Смените ми на работа са все до късно вечер, сутрин респективно трябва да бъда в университета и то доста рано. семестърът е в своя край, вече се чете много стабилно и сериозно. изпитите ги виждаме отсега, въпреки че са с неуточнени дати и часове. Трудното предстои и точно сега в работата са решили да ме слагат винаги късни смени, с цел да свиквам да ставам рано.
Принципно никога не съм имала проблеми със ставането рано сутрин, защото сънят винаги ми е стигал. Но тук режимът ми просто се смени нацяло, все късно си лягам и то все защото съм на работа. Трудно ставам сутрин, защото съм истински изморена и трудно откъсвам поглед от възглавницата. И все пак съм доволна, защото успявам да надвия спящата аз и излизам.
Очакват ме трудни дни…през деня в университета. Имам толкова много да упражнявам копието още, сигурно цяла седмица само с това ще се занимавам.Плюс хореографията на танца по гимнастика и съчетанието с музиката. Определено няма да е лесно със спортната част. Като погледна към теорията, отново се виждам зарината в документи и учебници. Всеки момент очаквам да пристигне листа с документация по специалност, задачите по математика и статистика, многото листи за учене по психология. Краят не го виждам, но колкото и да си мисли някой сега, че се оплаквам, то съвсем не е така. Специално за училището много се радвам, защото ми се учи и искам да уча. Иначе защо изобщо съм дошла? Дойдох да уча и именно сега виждам и правя точно това, което е целта на занятието.
Решила съм и съм се мотивирала за една трудна седмица, но ще се справя и съм убедена в това. Ще се справя, защото мога и искам. Знам, че ще е трудно, но кое в този живот е лесно?! . . .
Днес беше великолепен ден, не ми се искаше да си тръгвам. С приятелите ми тренирахме на стадиона, а след това толкова дълго време си стояхме просто…че дори почервенях отново в лице. Въпреки, че бях със слънчеви очила! Явно ще почернея и този път :) Хубаво! Толкова прекрасна тревата, земята, въздуха, времето като цяло. Не мога да го позная. В един момент е толкова топло, в другия вече вали, а в един такъв трети вариант е страшно ветровито. Но ми е толкова хубаво, когато съм с приятелите си, че времето минава неусетно, като един миг и ето отново е вечер…
Дълго стана..следващия път пак:)

ето, че пак се срещаме…
така като гледам съвсем съм забравила да пиша тук. Но не аз съм забравила, а времето е забравило да остави малко от себе си за собствени грижи, та нямам време да си заредя спокойно страницата и да напиша няколко реда.
да, това не ме извинява, че толкова дълго време отсъствам.
А на всичко отгоре тук е толкова топло, че не се диша. Климатикът както се сещаме – няма, защото все пак е студентско общежитие, макар и в Германия:) Така че отваряме широко прозорците и се молим да духне малко вятър :))

И ако сега не беше желанието ми да напиша нещо, сигурно пак щях да заспя, забравила за пореден път блога си.
Май нищо ново няма. . . работа, университета, задачи и пак същото:) и приятелите, които вече имам тук и с които се виждаме и засичаме почти всеки ден.
На работа…като във всеки МакДоналдс си е много напрегнато, винаги има много хора и е пълно с други такива, които идея си нямат какво искат, какво изобщо искат да ядат и какво изобщо искат да поръчат, а после и нещо друго не им харесва.
Но има и такива, които действително улесняват много служителите, като назовават точно желанието си и са дружелюбни. Тогава работата ти наистина е приятна и не се усеща времето как лети.
Но разбира се, се прибираш пребит и чакаш само да си легнеш …докато не се събудиш и не започнеш пак същото!
Такива ми ти неща. . .

За мое най-голямо щастие и голяма радост, всичко е наред в университета. Аз свикнах тук и се чувствам добре, почти като у дома си, само дето не е и си искам вкъщи, все така силно, както си го исках още когато дойдох тук.
Но имам още време и се опитвам да не мисля за това, а просто да живея и да се опитвам да се наслаждавам на това, което се случва и на хубавите моменти…когато всичко е спокойно и животът си тече нормално…

Точка и лека нощ

от няколко дни се кани да вали и никога не успява толкова да се начумери, че да го стори наистина. само се разплаче и намокри дръвчетата, нищо повече.
Днес имам задачка за изпълнение и трябва да изляза навън. Станах преди някакви си 20 мин и се надявах днес да е слънчево за да може да има и капка допълнително настроение:)
Но навън вали. Вали като из ведро. Въздухът е действително чист и свеж, наистина се диша леко и приятно!
В първия момент си помислих,защо точно сега? Но след това оптимистичното в мен заговори и разбрах. Вали, защото времето иска да пожелае „всичко да мине като по вода“…добре де, звучи смахнато сигурно, но реално погледнато мислейки по този начин в този момент, на човек му става по-хубаво ( ако искаш така го приеми ). Хората казват „Времето работи за нас“. Оттук тръгвайки, ще стигнете точно там, докъдето стигнах и аз вероятно. До мисълта, че днес времето иска да бъде мой спътник в деня и задачите и аз да успея с всичко.
А защото не обичам никак да закъснявам..

ето, че и тази седмица се изниза набързо. и е време за мъничката равносметка какво предстои, какво се случи, какво направих и какво не успях.
началото на седмицата беше повече от отвратително, първият ден изпълнен с проблеми и голямата разходка из още по-големия полупознат град. в средата, ,може би повлияна от почивния ден, седмицата някак придоби по-спокоен и приятен характер с нетолкова трудни, мъчни и неприятни дни. В края съвсем се оправи времето ми, въпреки че навън захладня. Почти целия ден днес прекарах вкъщи, което ми се отрази много добре. Починах си добре преди да започне една нова седмица.
Почти месец тук, доста добре ориентирана вече, чувствам се почти в свои води и се надявам това да беше края на всички притеснения и мъки.
днес колелото ми направи някаква беля, трябва да се сложи малко масло на веригата и мисля утре следобяд да се заема с тази задача:) Пък и ще го поизчистя малко, ще подомакинствам. Имам и задача за излизане.
Надявам се ще бъде приятна почивка , съботно – неделно настроение.

не знам съня ли иска да ме надвие или аз него, но все още се опитвам да издържа. От доста дни гледам блога си и искам да напиша нещо. Всъщност това нещо си е готово в мислите ми, но все отлагам. Може би го правя, защото искам нещо различно за блога си. Колкото трудно беше решението да изтрия всичко, такова е и започването отново.
Часът е 23.21 по тези ширини, аз изнамерих доста забавна и разнообразна радиостанция. Доста интересни попадения има, мисля си да я добавя към станциите-фаворити. Но това по-късно.
Много ми е криво, че все още не мога да намеря Офис пакета из Интернет, а като виждам колко е скъп по магазините, едва ли скоро ще се престраша да си го купя. Цената му е почти 150 евро, което са си супер много пари. Търся алтернативен вариант. От една страна хич не ми се иска да го тегля от интернет, от друга обаче нямам друг избор.
А как ми се иска всички програми да са лицензирани, да си знам, че имам пълното право да си ги използвам..уви това, което ми е необходимо е много скъпо. Не че ми трябва кой знае какво, но Офис Пакет, Неро, Фотошоп до някаква степен..а като им гледам цените из сайтове и магазини..
От другата страна стои въпроса за изтглянето им. . . е това няма как да се случи, защото от тук не се отваря нито една страница, от тези поне, които аз зная. Повечето дават грешки при опит за зареждане. Изправена съм пред въпроса, както да направя!?
имам още време, но определено ще ми се наложи да помисля над този въпрос.