като си помисля отколко време не съм отваряла личната си страница, хваща ме срам и се чувствам неудобно.
времето ме е претиснало, работата става все повече, времето ми престой тук намалява и задачите ме затрупват. в едно такова ежедневие, аз просто обърнах режима си на живот. поради причина, че работя до посреднощите – ето сега се прибирам, това е пресен пример ( в момента е 4.42 часа сутринта )..нямам време да спя. не желание да нямам, а време. като си помисля откога не съм спала както обичам. винаги си открадвам по няколко часа, но винаги съм будна някак дори в съня си и нещо ме гложди – я какво трябва да направя, я какво съм забравила – тоест водя си бележник в ума.
работя само нощни смени. обикновено съм от 19.30 до 4 през нощта, но никой не ми гарантира, че в 4 часа аз ще се прибера вкъщи и спокойно ще заспя. напротив – поради новата система на работа се налага да оставам все по-докъсно, случва се да остана и до 6 сутринта. сега се прибирам, тепърва има да се подрежда в стаята, да се учи…тоест ще се пие мнооого голяма чаша кафе.
след това евентуално ще поспя няколко часа и като си помисля, че до другия петък свободна минута няма да видя, ми се вие свят.
преди няколко дни пазарувах и си обещах, че няма да хвърлям повече храна и продукти. обещах си го!
а сега нямам време да отворя хладилника. И като си помисля, че вече е 5 си казвам, че нямам никакво време за спане. то вече е сутрин. закога?
уморена съм, мъртво изморена. От както съм тук, съм свалила приблизително 20 килограма, просто защото това не съм аз.
Изнервена, наистина до мозъка на костите си. Изключително неориентирана на момента и разсеяна, защо ли?
не мога вече така, не издържам. сега ще сложа всичко в ред и тези няколко дни ще направя всичко по силите си да си свърша отложените задачи…не мога повече да живея по този начин – ще се побъркам!