очакват се дъждове, бури и порои следващата седмица. Те ще се излеят над моята особа, с цел по-бърза мисъл и остър ум. Цел все още не се види..поне засега.
Всичко до тук беше шега или по-точно истински неща казани на шега;) Е, тук целта е вече ясна – подготовката за тежка седмица е в своето начало, целта е ясна, задачите са ясни, приготовленията започнаха още преди няколко часа. А за преди това ще разказвам в края, нещо като десерт, хах!

Следващата седмица ще бъде най-вероятно най-натоварената и трудна седмица, от както съм в Германия. Смените ми на работа са все до късно вечер, сутрин респективно трябва да бъда в университета и то доста рано. семестърът е в своя край, вече се чете много стабилно и сериозно. изпитите ги виждаме отсега, въпреки че са с неуточнени дати и часове. Трудното предстои и точно сега в работата са решили да ме слагат винаги късни смени, с цел да свиквам да ставам рано.
Принципно никога не съм имала проблеми със ставането рано сутрин, защото сънят винаги ми е стигал. Но тук режимът ми просто се смени нацяло, все късно си лягам и то все защото съм на работа. Трудно ставам сутрин, защото съм истински изморена и трудно откъсвам поглед от възглавницата. И все пак съм доволна, защото успявам да надвия спящата аз и излизам.
Очакват ме трудни дни…през деня в университета. Имам толкова много да упражнявам копието още, сигурно цяла седмица само с това ще се занимавам.Плюс хореографията на танца по гимнастика и съчетанието с музиката. Определено няма да е лесно със спортната част. Като погледна към теорията, отново се виждам зарината в документи и учебници. Всеки момент очаквам да пристигне листа с документация по специалност, задачите по математика и статистика, многото листи за учене по психология. Краят не го виждам, но колкото и да си мисли някой сега, че се оплаквам, то съвсем не е така. Специално за училището много се радвам, защото ми се учи и искам да уча. Иначе защо изобщо съм дошла? Дойдох да уча и именно сега виждам и правя точно това, което е целта на занятието.
Решила съм и съм се мотивирала за една трудна седмица, но ще се справя и съм убедена в това. Ще се справя, защото мога и искам. Знам, че ще е трудно, но кое в този живот е лесно?! . . .
Днес беше великолепен ден, не ми се искаше да си тръгвам. С приятелите ми тренирахме на стадиона, а след това толкова дълго време си стояхме просто…че дори почервенях отново в лице. Въпреки, че бях със слънчеви очила! Явно ще почернея и този път :) Хубаво! Толкова прекрасна тревата, земята, въздуха, времето като цяло. Не мога да го позная. В един момент е толкова топло, в другия вече вали, а в един такъв трети вариант е страшно ветровито. Но ми е толкова хубаво, когато съм с приятелите си, че времето минава неусетно, като един миг и ето отново е вечер…
Дълго стана..следващия път пак:)