когато хората правят това, против което говорят…
от известен период от време ми прави особено силно впечатление, че има хора, които изобщо не се усещат и вървят срещу себе си. По начин , който е меко казано смешен.
не може да говориш против нещо и в същото време по всякакъв начин да показваш обратното. . . и лошото е, че когато искаш да покажеш и да кажеш , че това не е правилно и е време да се престане..толкова по-задълбочен става проблема. имам си една такава позната, която винаги постъпва по този начин. няма да споменавам имена, защото не е удачно и не бих искала да засегна никой…все пак всеки човек си има собствено пространство и аз не искам да нарушавам това. а и дълбоко се съмнявам, че само на мен прави впечатление това.
с това си мнение не искам да се изкарам безгрешна, защото аз далеч не съм такава. Но забелязвам, че връзката, комуникацията се проваля по този начин. В момента точно уча за Комуникационна Психология, тоест по какъв начин човек може да създаде едно съобщение и как да го предаде на слушателя си. Реципиент, комуникатор, съобщение, съдържание, вид и тон. Всичко това е адски важно за да протече един нормален разговор.
когато по пътя на съобщението нещо се наруши , то тогава възникват конфликти. така се случи с моята позната. Чета нейни коментари, нейни мисли и мнения по дадени въпроси, които буквално препокриват това, срещу което тя говори. в същото време в момента се застъпва затова. Ок…стана малко объркано. В момента, в който аз кажа „защо говориш така, след като преди 5 мин или преди 20, това няма значение, ти изрази абсолютно противоположното мнение“..тя контрира и започва да се кара с мен.
Някои въпроси остават отворени за мен и вероятно ще мога да помисля по – мъдро върху тях, когато порасна още малко:) Сега съм все още на 21 :)
Точка!

очакват се дъждове, бури и порои следващата седмица. Те ще се излеят над моята особа, с цел по-бърза мисъл и остър ум. Цел все още не се види..поне засега.
Всичко до тук беше шега или по-точно истински неща казани на шега;) Е, тук целта е вече ясна – подготовката за тежка седмица е в своето начало, целта е ясна, задачите са ясни, приготовленията започнаха още преди няколко часа. А за преди това ще разказвам в края, нещо като десерт, хах!

Следващата седмица ще бъде най-вероятно най-натоварената и трудна седмица, от както съм в Германия. Смените ми на работа са все до късно вечер, сутрин респективно трябва да бъда в университета и то доста рано. семестърът е в своя край, вече се чете много стабилно и сериозно. изпитите ги виждаме отсега, въпреки че са с неуточнени дати и часове. Трудното предстои и точно сега в работата са решили да ме слагат винаги късни смени, с цел да свиквам да ставам рано.
Принципно никога не съм имала проблеми със ставането рано сутрин, защото сънят винаги ми е стигал. Но тук режимът ми просто се смени нацяло, все късно си лягам и то все защото съм на работа. Трудно ставам сутрин, защото съм истински изморена и трудно откъсвам поглед от възглавницата. И все пак съм доволна, защото успявам да надвия спящата аз и излизам.
Очакват ме трудни дни…през деня в университета. Имам толкова много да упражнявам копието още, сигурно цяла седмица само с това ще се занимавам.Плюс хореографията на танца по гимнастика и съчетанието с музиката. Определено няма да е лесно със спортната част. Като погледна към теорията, отново се виждам зарината в документи и учебници. Всеки момент очаквам да пристигне листа с документация по специалност, задачите по математика и статистика, многото листи за учене по психология. Краят не го виждам, но колкото и да си мисли някой сега, че се оплаквам, то съвсем не е така. Специално за училището много се радвам, защото ми се учи и искам да уча. Иначе защо изобщо съм дошла? Дойдох да уча и именно сега виждам и правя точно това, което е целта на занятието.
Решила съм и съм се мотивирала за една трудна седмица, но ще се справя и съм убедена в това. Ще се справя, защото мога и искам. Знам, че ще е трудно, но кое в този живот е лесно?! . . .
Днес беше великолепен ден, не ми се искаше да си тръгвам. С приятелите ми тренирахме на стадиона, а след това толкова дълго време си стояхме просто…че дори почервенях отново в лице. Въпреки, че бях със слънчеви очила! Явно ще почернея и този път :) Хубаво! Толкова прекрасна тревата, земята, въздуха, времето като цяло. Не мога да го позная. В един момент е толкова топло, в другия вече вали, а в един такъв трети вариант е страшно ветровито. Но ми е толкова хубаво, когато съм с приятелите си, че времето минава неусетно, като един миг и ето отново е вечер…
Дълго стана..следващия път пак:)

Отново се превръщам в меломан…днес си припомних всичко, което обичам и за което не ми е стигало времето или просто не съм успявала да открия…
невероятно различни са, но са музика за сетивата ми…

изглежда като да съм зарязала блога си. но всъщност това не е така. Оказва се, че наистина нямам никакво време за него и изобщо за себе си. До такава степен се промени ежедневието ми..университета и работата. Това е единственото, за което имам време. Последните 8 дни работих без почивка, все късни смени, а последната такава беше наистина ужасна. В университета сега започнаха големите и сериозни проекти, много писане и учене, което ми харесва, стига да имам достатъчно време да завърша задачите си навреме и напълно както те го изискват.
Не обичам да закъснявам, така да мразя закъсненията, а напоследък ми се налага да закъснявам по няколко минути и въпреки, че винаги се обаждам да предупредя, се чувствам неудобно пред приятелите си. И всичко това, защото времето ме притиска и в старанието си да се справя отлично с всяка поставена задача ….не усещам как времето тече през пръстите ми, като вода… но съм решила, че ще се вмествам във времето и въпреки всичко, качеството на ученето ми няма да се промени. Дано да успея.
Работата…както във всеки МакДоналдс предполагам е много напрегната и винаги изненадваща. Да работиш с хора, които не знаят какво искат е трудно. Да работиш с хора, които винаги са недоволни е също много трудно. Опитът с усмивка да посрещаш всичко, случващо се, помага, но някога и това не е достатъчно. Нощните смени са респективно трудни , когато наистина пристигат всякакви индивиди и самите те не знаят защо изобщо са влезнали…??! И винаги съм се чудела, как може в 3 през нощта да поръчаш един куп храна и да платиш 30 евро за ядене, което така или иначе трябва да изядеш в следващите 20 мин? Как ще заспиш след това? не говорим за друго, освен затова, че хранителен режим няма и то никакъв. Иначе как ще си обесните, че родители водят децата си, понякога на 4-5 години да се хранят в 10 часа? Според мен едно дете е редно да се нахрани до 7-8 часа най-късно..за да заспи после, без стомахчето му е да пълно с храна.
Това ми прави впечатление и се чудя изобщо как се хранят, къде и по какъв начин оставят след себе си. Оттук човек може да си направи много заключения за начина на живот и изобщо навиците на дадения индивид…
но стига с тази тема..тя е безкрайна и винаги ще има какво да се каже. Понякога си мисля, че сме точно заведение за производство храна за роботи…защо ли?
От вчера съм 2 дни почивка…и ще отделя подобаващо внимание на университета и себе си :) Най-накрая!