ето, че пак се срещаме…
така като гледам съвсем съм забравила да пиша тук. Но не аз съм забравила, а времето е забравило да остави малко от себе си за собствени грижи, та нямам време да си заредя спокойно страницата и да напиша няколко реда.
да, това не ме извинява, че толкова дълго време отсъствам.
А на всичко отгоре тук е толкова топло, че не се диша. Климатикът както се сещаме – няма, защото все пак е студентско общежитие, макар и в Германия:) Така че отваряме широко прозорците и се молим да духне малко вятър :))

И ако сега не беше желанието ми да напиша нещо, сигурно пак щях да заспя, забравила за пореден път блога си.
Май нищо ново няма. . . работа, университета, задачи и пак същото:) и приятелите, които вече имам тук и с които се виждаме и засичаме почти всеки ден.
На работа…като във всеки МакДоналдс си е много напрегнато, винаги има много хора и е пълно с други такива, които идея си нямат какво искат, какво изобщо искат да ядат и какво изобщо искат да поръчат, а после и нещо друго не им харесва.
Но има и такива, които действително улесняват много служителите, като назовават точно желанието си и са дружелюбни. Тогава работата ти наистина е приятна и не се усеща времето как лети.
Но разбира се, се прибираш пребит и чакаш само да си легнеш …докато не се събудиш и не започнеш пак същото!
Такива ми ти неща. . .

За мое най-голямо щастие и голяма радост, всичко е наред в университета. Аз свикнах тук и се чувствам добре, почти като у дома си, само дето не е и си искам вкъщи, все така силно, както си го исках още когато дойдох тук.
Но имам още време и се опитвам да не мисля за това, а просто да живея и да се опитвам да се наслаждавам на това, което се случва и на хубавите моменти…когато всичко е спокойно и животът си тече нормално…

Точка и лека нощ

от няколко дни се кани да вали и никога не успява толкова да се начумери, че да го стори наистина. само се разплаче и намокри дръвчетата, нищо повече.
Днес имам задачка за изпълнение и трябва да изляза навън. Станах преди някакви си 20 мин и се надявах днес да е слънчево за да може да има и капка допълнително настроение:)
Но навън вали. Вали като из ведро. Въздухът е действително чист и свеж, наистина се диша леко и приятно!
В първия момент си помислих,защо точно сега? Но след това оптимистичното в мен заговори и разбрах. Вали, защото времето иска да пожелае „всичко да мине като по вода“…добре де, звучи смахнато сигурно, но реално погледнато мислейки по този начин в този момент, на човек му става по-хубаво ( ако искаш така го приеми ). Хората казват „Времето работи за нас“. Оттук тръгвайки, ще стигнете точно там, докъдето стигнах и аз вероятно. До мисълта, че днес времето иска да бъде мой спътник в деня и задачите и аз да успея с всичко.
А защото не обичам никак да закъснявам..

ето, че и тази седмица се изниза набързо. и е време за мъничката равносметка какво предстои, какво се случи, какво направих и какво не успях.
началото на седмицата беше повече от отвратително, първият ден изпълнен с проблеми и голямата разходка из още по-големия полупознат град. в средата, ,може би повлияна от почивния ден, седмицата някак придоби по-спокоен и приятен характер с нетолкова трудни, мъчни и неприятни дни. В края съвсем се оправи времето ми, въпреки че навън захладня. Почти целия ден днес прекарах вкъщи, което ми се отрази много добре. Починах си добре преди да започне една нова седмица.
Почти месец тук, доста добре ориентирана вече, чувствам се почти в свои води и се надявам това да беше края на всички притеснения и мъки.
днес колелото ми направи някаква беля, трябва да се сложи малко масло на веригата и мисля утре следобяд да се заема с тази задача:) Пък и ще го поизчистя малко, ще подомакинствам. Имам и задача за излизане.
Надявам се ще бъде приятна почивка , съботно – неделно настроение.

след почти месец престой в този така хубав град, започвам да свиквам с обстановката, с хората, с навиците им, с традициите и законите тук.
Запознах се с готини хора и това ме радва. Намерих си хубава музика тази вечер, това създава усещане за една приятна вечер, макар и вече да е късно.
Реших, че е крайно време да си купя свещ и днес го сторих. Сега тук гори само свещта. Днес беше един спокоен ден, както и вчерашния. След всички проблеми до момента това ми се вижда доста невероятно и странно. В такива моменти винаги имам чувството, че свиквам тук и ми харесва, но когато се появят отново проблеми, сякаш за миг всичко се сгромоясва и аз пак се чувствам на чуждото място.
Малко по малко нещата се подреждат, придобиват някакъв по – смислен вид и не ме карат да си задавам въпроса защо изобщо дойдох и дали това не беше грешка. Но това е нормално.
Важно е да имаш желание да вървиш напред и да се бориш. Важното е никога да не угасва това огънче в човек, защото понякога единствено то спасява от тъгата.
Трябва да се справя, винаги ставам с тази мисъл.
Да, тук ми харесва, винаги казвам колко е хубаво и чисто. България си е моята родина, липсва си ми и ще се радвам, когаот отново стъпя на българска земя.
Тук е зелено, свежо и винаги и пъстро. Очите шарят и опитват да запаметят всички усещания и картини.
Но всяко едно такова пътуване има своите положителни и отрицатели страни, това е нормално.
Просто продължавам напред и ще се справя, нали? :)